|
prolet
|
 |
« Отговор #64 -: Ноември 16, 2009, 03:20:05 » |
|
Лекарско мълчание обрича деца на смърт
Сн.: Народно Дело
Народно Дело
2009-10-13 12:22:52
(34) (0)
Нищо по-зловещо и античовешко няма от това да обречеш едно болно детенце на смърт с мълчанието и бездействието си. За съжаление обаче у нас това е действителност, с която живеят родителите на хлапетата с по-рядко срещани диагнози. Кошмара на лекарското мълчание в момента преодоляват София и Костадин, които в средата на април научиха, че 6-годишният им син Горан страда от ембрионален рабдомиосарком. „Когато обикаляхме лекарите у нас, не срещнахме тяхната подкрепа или съпричастност. Те не ни помогнаха при избора на клиника, макар че настоявахме за това, и то в най-кратък срок. Детето ни беше обречено, а в този момент никой не ни даде избор“, коментира днес, 4 месеца след двете животоспасяващи операции на сина си, София. И докато едно хлапе се връща от чужбина с гаранции за живот, то друго е поставено пред същата стена от мълчалив отказ за помощ. 7-месечната Рая от Варна е поредното детенце, което се нуждае от операция . Тя е родена с изключително рядка аномалия – външен пикочен мехур, който трябва да се отстрани и да се направи пластика. У нас няма лекар, който да е в състояние да извърши процедурата. Вчера на пресконференция таткото Диян Иванов посочи, че нито един от лекарите, с които е говорил до момента, не е предложил алтернатива на момиченцето. „Имало един доктор, който се е пенсионирал, а сега на негово място обучават друг. Казаха ни да изчакаме Рая да стане на 1 г., за да я оперират, а германските специалисти твърдят, че е препоръчително това да стане възможно най-бързо“, коментира Иванов. Затова сам, без да чака покана, без да се оставя на страха си, татковото си грабва куфарите, хваща се на работа в чужбина да изкара пари за бебето, като междувременно е намерил лекари и клиника в Германия, които знаят какво да правят.
Майката на Горан: Случайно намерихме пътя
След като родителите на Горан не получили отговор на въпроса „къде да пратя детето си на лечение“, попаднали на шефа на Общинския съвет Борислав Гуцанов. Щом изплакали мъката си, той ги свързал с няколко светила у нас в областта на урологията, които освен професионалисти са и хора. Щом преценили, че не могат да се справят с проблема, те насочили семейството към д-р Орлин Савов. Урологът родом е от Варна, но вече 20 г. живее и работи в Германия. За това време с негова помощ шанс за втори живот са получили десетки, ако не и стотици българи. „Постоянно ми звънят отчаяни сънародници, които не знаят къде да отидат на лечение, на кого да се доверят“, коментира д-р Савов. Операциите на Горан пак са факт с негова помощ. „Той ни насочи към професорите от клиника „Ерланген“, които ни приеха много бързо. Така преди четири месеца животът на сина ми бе спасен, а през цялото време д-р Савов поддържаше връзка с нас, за да е сигурен, че сме добре. Сега пак с негова помощ малката Рая ще бъде приета в същата клиника“, разказва София.
Всяка помощ е от значение
И така, поредният родител научава, че детето му е тежкоболно и се налага животоспасяваща операция. Какво правите в първия момент след шока? Търсите институциите, които очаквате да ви помогнат – здравно министерство, комисия за лечение на деца в чужбина, лекари, община... Ходите, молите се, пишете писма, пращате диагнози. Какво следва? Нищо! Пак пълно мълчание. Истината е, че много молби стоят по папките и прашасват без отговор. И накрая родителите разбират, че е много по-лесно да застанеш пред сънародниците си, да помолиш за помощ от екрана и да събереш парите стотинка по стотинка, отколкото да разчиташ на фондове. Знаете ли какво е оправданието – административни процедури и още нещо – ако един отидел да се лекува зад граница, всички щели да поискат. Ами то къде ще му излезе краят...
Историята на Горан обаче показва, че обърнеш ли се към хората, наистина няма невъзможни неща. „По време на 10-дневната кампания, в рамките на която събрахме над 100 000 евро, всяка стотинка, всеки есемес, картичка и колет имаха огромно значение за нас и най-вече за сина ми. В най-трудните моменти едно съобщение може да ти даде сили и надежда. Благодаря на всички хора, които ни подкрепиха“, казва София. Нейното послание към родителите с подобна съдба е да не се отчайват. „Знам, че е ужасно. Че шокът е огромен. Но повярвайте ми, колкото и голяма да е сумата, ще я съберете и ще оцелеете. Пожелавам на всеки да извади такъв късмет с приятелите си, какъвто имахме ние“, завършва щастливата майка, която още и още не смее да отприщи с все сила радостта си.
Малкият футболист чака експериментална пластика
Днес Горан трябва да е първолак. И заедно с останалите деца да тича из училищния двор подир топката. Той се чувства сравнително добре, но все още е рано за игри с другите. В края на октомври той се връща в немската клиника, за да довърши последните две химиотерапии, да мине контролните прегледи и изследвания, а лекарите да направят окончателна оценка от цялото лечение. Междувременно момчето ще е частен ученик, за да не пропусне годината. „Скучно ми е сам да си играя, ама като трябва да се пазя... Иначе играя с топката и с мама, гледам филми и карам колелото, което си донесох от Германия. Трябва да внимавам да не се преуморявам, но не се чувствам по-различен от другите деца“, коментира малкият боец с усмивка.
Ракът е отстранен, но заедно с него и пикочопроводът с мехура на момчето. Оттук нататък неразделна част от него ще са катетрите. Разбира се, медицината с всеки изминал ден се развива, така че отново има надежда катетрите да останат зад гърба му. В момента в САЩ се правят експериментални пластики за пациенти с неговия проблем, така че родителите му вече проучват и чакат Горан да отрасне и да направят заедно следващата голяма стъпка.
|
